Търсим преводачи на текста на всякакви езици!

В една от ФБ групите, в които участвам, спретнахме закачка в свободното време. Получи се текст, с който искам да ви запозная и с него да се извиня на всеки, който волно или неволно е бил засегнат от някоя моя характеропатия. Искрени благодарности на Maria Noriegа за идеята, както и на всички, които допълваха сетне! 

П.П. (Търсим преводачи на текста на всякакви езици)

Признавам, понякога съм голяма тиква! Често се случва да карам през просото и да газя лука. И кога земе, че отиде конят у ряката, си обирам крушите, качвам се на черешата, със сливи в устата и очаквам да ми набият кратуната. За всеки случай, мятам чесън през рамо, дано ми се размине.

И докато гледам като препикано мушкато, и се въртя като в обран бостан, си викам: "Бе, голям праз"! Що пикая срещу вятъра? Същият вятър, дето ме вее на бял кон. Ще гризна дръвцето само ако гриза доматите с колците. Доматите са само за куците пилета и то - в кълчища. Що се втелявам и търся теле под вола? Я съм от стара коза яре, а крушата не пада по-далеч от дървото! Дори и когато я друсам крушата. Верно, голяма съм ливада, направо - куче на нивата съм, теле в железница, дори слон в стъкларски магазин, някой може да каже, че съм и сигурно ще е прав, но нали още не съм гушнал чемшира, нито имам жито в устата. Жълто имам по нея още. Костелив орех съм си, знам 2 и 200! Нищо, че понякога и за мен от небраното лозе, гроздето е кисело. Съвсем неприложимо за иначе сполучливата манджа с грозде...

Накъдето ми видят очите по широкия бял свят - има и от пиле мляко в него, но хвърлям боб и продължавам: ще продавам на стар краставичар краставици, ще бъда на всяка манджа мерудия, на всяко гърне - похлупак, ще показвам на рибарите де зимуват раците, а не така - гузен негонен, да мисля че все ми се пече яйце на гъза и да се чувствам като гол х_й в коприва!

След скаутския лагер

- Боби и Жани, защо повечето ви дрехи в раниците са необличани? С мръсни дрехи ли стояхте?

- Нее, пранели сме ги.

- Какво? Какво сте ги правили?

- Еее, къпали сме си ги дрехите.

По Юлия Сълева

Диригентски влечения

В една група във ФБ стана въпрос за диригенти и това отключи стар мой спомен, който ще ви споделя, извинявайте за натрапването!

Може би бях на десет-дванадесет, когато открих из плочите на майка ми разни достъпни за възрастта ми неща. И съвсем естествено започнах периодично да си пускам, че и да дирижирам грамофона с първа и трета част на Шести Брандембургски концерт, или Музика на водата, Годишните времена, разни дивертименти на Моцарт, Петата симфония и цигулковия на Бетовен. Специално за цигулковия концерт не се правех, че като инструменталист свиря на цигулка, а си го дирижирах целия този оркестър, напъхан по някакъв начин в грамофона. И колкото повече във времето дирижирах произведенията, толкова повече чувах партията на всеки един отделен инструмент в тях. 

Бетовен все още ми е любим. И Вагнер, разбира се.

Дъното... е кухо

Само по себе си, да "удариш дъното" не е най-лошото, което може да се случи.  По-лошо е, ако чуеш, че то бие на кухо.

Русенска дъждовна граматика

Водата по улиците не се оттече.

Прибирането вкъщи се отече.

След басейн

Вечерта. Тъкмо навреме. Децата ще излязат след малко от сградата на басейна. Чакаме. На чист въздух в двора сме няколко родители, сред които и Б. - майката на съученичка на Боби и Жани. Ще си ги вземем, ще си ги приберем по домовете. 

    Внезапно! Вратата на басейна се разтваря докрай. Отвътре полита изстреляно торпедо. Понася се по вълните на импулса първото дете. Боби е това. И ми се хвърля на врата. 

  - Първи съм! – радостно се киска. Аз усърдно почвам да тръскам водата от изцяло мократа му глава.

    Б. се обръща към Боби и го пита: 

  - А, къде са момичетата, Боби? Ще излизат ли и те вече?

  - Ами, те ще се забавят. Защото си говорят – отговаря Боби. И онагледява нехайно с ръката си бавенето така, сякаш ръката му се е превърнала в голяма стрелка на часовник. Или в малка стрелка, по-точно…

   Чувам, Б. хем на шега, хем с надежда моли: 

  - В сряда ще имам спешен ангажимент след басейна ви. Ще можеш ли да направиш така, че този ден момичетата да излязат преди теб?

    Боби осмисля. И незабавно, с цялата си сериозност, предлага решение с избор: 

  - Може. Но как да стане - момичетата ли да се забързат или аз да се позабавя?

24ti may - den na azbukata

Някак се сетих за този текст. Писал съм го преди повече от 20 години. Нямам причина да не смятам, че е актуален.

    "Няма смисъл да пиша. Всичко се знае. Всичко е казано и изяснено. Рискувам да започна да се повтарям или да повтарям някого другиго, ако заговоря за нещо. А повторенията са малко досадни. Особено ако често се струпват по главите – повторения, повторения, повторения…Така че, да не втръсвам, ще се изразявам по различен начин.

    Например, ако искам да говоря за Живота – ще пиша само “Ж”. Останалото е ясно. А пък с “Л” ще бележа Любовта и пак ще се разбира какво искам да кажа. Веселие ще е “В” с няколко въпросителни. Приятелите ще бележа с триточия. Смях ще е ")". Знакът за Апатия ще е огромна удивителна, Вегетирането – една много, много по-малка.

    Постепенно ще заприличаме на древните египтяни. Защото за толкова години цивилизация и ние ще пропишем с йероглифи (акроними и емотикони). Проумявам и пясъците в древната, иначе райска, хубава и прелестна (както се пее) Сахара. По подобен начин, след десет хиляди години, новите хора ще се дивят: как сме ги строили тези кули и молове в необятните пустини на България.

    А в древен Вавилон са писали само с чертички – значи – те са се разбирали още по-добре. Което не е много хубаво, защото сега Египет съществува, макар и на пясъци, а пък Вавилон…Млъкни сърце!

    Отплесвам се. Говоря за писмената, която създавам. Исках да кажа, че само една дума ще пиша по-нататък изцяло, без символи: Безпътица, защото е важна. И Горчица е важна – тя придава пикантна сладост на нашия Ж.

    Думата Сълзи няма да пиша. Вместо това ще вмъквам натурално в текста. Това поне е лесно."

    4estit praznk na BG azbukata! На всички - бъдете хепи!