Някак се сетих за този текст. Писал съм го преди повече от 20 години. Нямам причина да не смятам, че е актуален.
"Няма смисъл да пиша. Всичко се знае. Всичко е казано и изяснено. Рискувам да започна да се повтарям или да повтарям някого другиго, ако заговоря за нещо. А повторенията са малко досадни. Особено ако често се струпват по главите – повторения, повторения, повторения…Така че, да не втръсвам, ще се изразявам по различен начин.
Например, ако искам да говоря за Живота – ще пиша само “Ж”. Останалото е ясно. А пък с “Л” ще бележа Любовта и пак ще се разбира какво искам да кажа. Веселие ще е “В” с няколко въпросителни. Приятелите ще бележа с триточия. Смях ще е ")". Знакът за Апатия ще е огромна удивителна, Вегетирането – една много, много по-малка.
Постепенно ще заприличаме на древните египтяни. Защото за толкова години цивилизация и ние ще пропишем с йероглифи (акроними и емотикони). Проумявам и пясъците в древната, иначе райска, хубава и прелестна (както се пее) Сахара. По подобен начин, след десет хиляди години, новите хора ще се дивят: как сме ги строили тези кули и молове в необятните пустини на България.
А в древен Вавилон са писали само с чертички – значи – те са се разбирали още по-добре. Което не е много хубаво, защото сега Египет съществува, макар и на пясъци, а пък Вавилон…Млъкни сърце!
Отплесвам се. Говоря за писмената, която създавам. Исках да кажа, че само една дума ще пиша по-нататък изцяло, без символи: Безпътица, защото е важна. И Горчица е важна – тя придава пикантна сладост на нашия Ж.
Думата Сълзи няма да пиша. Вместо това ще вмъквам натурално в текста. Това поне е лесно."
4estit praznk na BG azbukata! На всички - бъдете хепи!