Настана страхотно време за мразене. Който иска да мрази - сега е моментът. Както когато бяхме в зората на демокрацията. Тогава мразехме безпределно основно комунистите, те пък мразеха брадатите седесари.
Сега вариантите за мразене са повече - президент, министър-председател, главен прокурор, МВР, Движение с Председател.
Въобще - нито Съединението прави вече нещо, защото го няма, нито Силата е в наличност. Самият девиз на нацията се е превърнал от символ в надпис. А надписът - лишен от съдържание. Само бронзът през Народното събрание се смее след промяната в Конституцията им оттатък - този път разделението у нас не е на русофили и русофоби. Таксономически си разделихме дори още по на дребно. Защото наистина е настало време за мразене сега. Даже и за фоби и за фили е твърде простовато да се говори.
И сега се чувствам в необрано, изоставено лозе. Аз съм българче, припомням си постулатите от детството. Но не намирам своята среда сега. Расна в дни велики, в славно време.
Предпоставки за омраза - колкото си щеш. Всеки мрази всекиго. Българин да се наричам, първа радост е за мене.
Но омраза в мене няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар