Туристически пословици и поговорки

Ако сте се изгубили в планината и разполагате с карта и компас, с които не знаете как да си служите, то наличието им ще ви даде яснота, че сте се изгубили, да речем, малко по на север.

За склонността ни към обобщения

17:20 

   Звъни телефонът.

 - Ало? – викам присипнало.

 - Здрасти! Какви са плановете за вечерта?

 - Нямам планове и задачи, скъпа. Довечера съм изцяло на разположение на семейството! : )

 - Аха! Добре! Нека вечеряме рано и да излезем с децата и колелетата преди лягане?

 - Ще е прекрасно! И даже можем в парка да изядем по един сладолед за десерт?

 - Естествено! Купи един хляб от магазина, че вкъщи са останали само две филии. Топля, слагам масата и те чакаме.

 - Идвам след малко.

   Затварям кабинета. Слизам на паркинга на КАТ и паля колата. Отразявам в прозореца на шофьорската врата, някакъв мъж, който се втурва във вътрешността на службата. „Тоя пък! Сега се сети, че утре му изтича книжката…“, мисля си и давам на колата още минута да загрее. Мъжът излиза обратно от сградата и се насочва право към мен. Опа! Явно закъснях. Дали да не тръгна - ей сега, рязко? Хайде, хайде, нека не чупя поривите на гражданите. Очевидно има някаква нужда.

 - Да? Кажете? - смъкнал съм прозореца на шофьорската врата и говоря дистанцирано, сякаш все още имам стъклена бронебойна преграда.

 - Ами аз тук намерих един…. А! Господин Рашев! Хубаво, че Ви виждам!

 - Кажи, Стояне! – разпознавам мой обвиняем, който направи толкова много дребни глупости за нула време, че като за него подходящ затвор все още не е измислен. 

 - Ами аз, ей сега тук, намерих портфейл и искам да го предам. Едно такси и жена имаше, но си тръгнаха, пък порфейлът явно паднал там на паркинга…

   И ето, сега на това му се вика борба на мотиви. Чакат ме вкъщи. Най-лесно е да кажа, че трябва да го занесе в Първо/Второ/Трето/Пето РПУ и там да се оправят... Ама наистина вкъщи ме чакат. Обещах им. Нито съм дежурен, нито ми е работа... Пък и днес не успях дори да обядвам от ангажименти... Премалява ми вече от глад и от умора, и от ежедневния служебен интензитет. 

Но пък - къде да ходи този Стоян?.. Нито пари има, нито книжка. КАТ е по-далеч, от която и да било цивилизация…

 - Давай да го видим този портфейл, Стояне! Да се качим горе и да проверим дали можем да намерим собственика – загасям колата и плановете за семейни колелета. Качвам се бавно по стъпалата до кабинета без никаква, никаква емоция и вълнение, че стъпалата може да се асоциират или да са някаква алюзия към Приказката за стълбата.

 

   Там, на етажа, все още е останала да работи една девойка. Руса. Повече истинска, отколкото руса. Те изрусените вероятно не могат да си организират работите добре, та си доработват постоянно. На мен са се метнали.

 - Дай да видим едно ЕГН – ѝ викам, докато вадя лична карта от портфейла – да видим дали ще намерим телефон в системите.

   Проверка. Има телефон. Не работи. Братя и сестри. И техните телефони не работят. Накрая последният брат вдига, изслушва ме кой съм и за какво го търся и ме нахоква. Яко! Меко казано. Защо съм го търсил, откъде накъде питам за сестра му. С какво право. Дали не прилагам някакви тарикатлъци. Викам му и аз, че се опитвам да помогна на сестра му, че не ми е работа, понеже ми е свършило работното време и вече трябваше да съм другаде, че говоря от личния телефон, защото служебен - нямам... ама говоря, говоря, говоря… Пък той бил затворил вече телефона, след последната си дългоопашата ругатня, която отразих вярно, но няма как да я пресъздам тук, че ще ме блокират недоволните булки и Марк Зукърбърг.

 - Давай, Стояне, да пишем протокол, че ми го даваш този портфейл, пък утре ще търся собственика. Кажи къде и как го намери - питам го, докато пускам компютъра. 

   Двадесет минути по-късно вече сме приключили, подписали протокола, в който подробно са описани всички дреболии от портфейла, който приемам от Стоян.

   Поглеждам часовника докато изгасям компютъра. Има време вече само да се прибера вкъщи, да вечеряме, да извадя велосипедите и после обратно да ги прибера. 

 - Хайде, тръгваме, Стояне! Благодаря, че даде тези вещи!

 - Няма нищо, господин Рашев! Извинявайте, че Ви занимавах досега!.. А!.. Ама!.. Ей, тва тук!.. Отсреща е баш жената. С таксито. 

 - …Добре, Стояне, ти върви. Аз ще се оправя…

 

- Добър вечер! Вие ли сте жената? Мога ли да Ви попитам за ЕГН-то Ви?

 - ЕГН: *************. Брат ми се обади, че някакъв от КАТ го бил търсил за портфейла и личната ми карта.

 - Може да се каже, че е прав. Нека се качим горе за да Ви върна вещите!

   Двадесет минути по-късно вече сме приключили, подписали протокола, в който подробно са описани всички дреболии в портфейла, който предавам на гражданката.

   Поглеждам часовника докато изгасям за трети път тази вечер компютъра. Има време вече само да се прибера вкъщи, да вечерям сам, да извадя лаптопа и да напиша това.

   И после да поразровя фейсбука, от когото да се уверя, че всички полицаи (по новому: „всички полицай“) без изключение са простаци; и дебелогъзи хрантутници; и без изключение са подкупни бандити; а че и първосигнални ценители на чалгата; до един са садистични биячи на хора, някои и убийци; както и че току-що завършилите тийнейджъри им плащат заплатите до един; как Ушев е педераст и още толкова много, много други неща, че със сигурност и за мен – свръхскромният събирателен образ, един ден ще има място във фолклора.

   Както и за бандита Стоян, в когото видно има глътка човечност.

   Обичам Ви уморено!

   Лека нощ!

Законът за запазване на енергията в наказателното производство

Законът за запазване на енергията в наказателното производство е основен закон за обществените отношения, равновесието на които е константа във времето. Когато се приключи някое досъдебно производство с мнение за съд, в този момент някъде става престъпление...

ИЗКЛЮЧЕНИЕ ПЪРВО: Всичко е относително!

За постпротивоепидемичните въздържания

Един приятел писа у фейса тема една и ме замисли. И понеже когато мисленето е по-продължително от десет секунди, автоматично се отключва рефлекс: "да потърсим из нета".

Значи, то си е логично - на вируса му минаха 15-те минути слава, короната се търкулна, последните ѝ лъкатушния оттекнаха глухо в скритите катакомби на вътрешноприсъщния ни инстинкт за самосъхранение. Маските паднаха, социалната дистанция се стопи. Дойде времето за ласките. Ала стоим едни до други истукани, издялани като от камък, девствени почти, обсебени от колебания "вече може ли?"

Вдървено сядам пред компютъра, набирам най-логичното: "гооогле.бг" и после пиша с разтреперани ръце "секс правене". А в друг таб, недочакал отговора, пиша още по-бързо: "секс можене". Отдръпвам се назад на стола, на който седя, чакам със затворени очи. Броя до сто и гледам резултатите. Ми - все различни резултати от двете търсения!.. Баси! И общото измежду всички различни резултати е, че никъде, ама никъде не съм споменат.

За "Сънчо", дистанционните и способностите

- БЪРЗО! СЪНЧО ПОЧВА!

Децата от съседната стая се втурват с пронизителни викове обратно в кухнята, където възрастните все още преживяме и препиваме вечерята.

- Ох, добре, къде е Сънчо? На кой канал - хванал съм дистанционното на телевизора и гледам малоумно непознатата му азбука.

- На БеНеТе Две е - асистира ми Жана.

- Добре, но на кой канал е това?

- Абе, дай го на дядо, тате! Той е гений на дистанционното.

Връчвам дистанционното с непознатите руни по него на дядо им. Миг колебание и после Сънчо тръгва.

- Виждаш ли - казва ми Юла - гений е. Пък ти винаги си го възпремал само като тесен специалист.

Вечеря в нашите

- Татко, как си го направил това. пиле?! Много е вкусно! - възкликвам вдъхновено, но с периферното си зрение усещам Юла, която тежко ме гледа. И добавям:

- Почти толкова добре, колкото Юла ги прави.

- А как ги прави мама? - пита Боян, искрено и далеч от най-добронамерената си недипломатичност.

- Е, как ги прави - съвършено ги прави - му отговарям, гледайки го колкото продължително, толкова и многозначително.

- Не си спомням такива работи - чистосърдечно и простовато ми отговаря той, несрещнал погледа ми.

Дългият списък на Боби за планина

- вода

- резервна вода

- храна

- резервна храна

- спален чувал

- резервен спален чувал (хм, на поход или на похот ще ходи? За кого му е този спален чувал?)

- челник

- резервен челник

- и други неща

Ю: И къде ще го натовариш всичко това?

Б: В раницата на тати, защото е голяма, а той няма да идва.

Ю: Кой ще носи раницата на тати с всичкия багаж, него като го няма?

Б: Още не съм го измислил.