В една група във ФБ стана въпрос за диригенти и това отключи стар мой спомен, който ще ви споделя, извинявайте за натрапването!
Може би бях на десет-дванадесет, когато открих из плочите на майка ми разни достъпни за възрастта ми неща. И съвсем естествено започнах периодично да си пускам, че и да дирижирам грамофона с първа и трета част на Шести Брандембургски концерт, или Музика на водата, Годишните времена, разни дивертименти на Моцарт, Петата симфония и цигулковия на Бетовен. Специално за цигулковия концерт не се правех, че като инструменталист свиря на цигулка, а си го дирижирах целия този оркестър, напъхан по някакъв начин в грамофона. И колкото повече във времето дирижирах произведенията, толкова повече чувах партията на всеки един отделен инструмент в тях.
Бетовен все още ми е любим. И Вагнер, разбира се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар