След скаутския лагер

- Боби и Жани, защо повечето ви дрехи в раниците са необличани? С мръсни дрехи ли стояхте?

- Нее, пранели сме ги.

- Какво? Какво сте ги правили?

- Еее, къпали сме си ги дрехите.

По Юлия Сълева

Диригентски влечения

В една група във ФБ стана въпрос за диригенти и това отключи стар мой спомен, който ще ви споделя, извинявайте за натрапването!

Може би бях на десет-дванадесет, когато открих из плочите на майка ми разни достъпни за възрастта ми неща. И съвсем естествено започнах периодично да си пускам, че и да дирижирам грамофона с първа и трета част на Шести Брандембургски концерт, или Музика на водата, Годишните времена, разни дивертименти на Моцарт, Петата симфония и цигулковия на Бетовен. Специално за цигулковия концерт не се правех, че като инструменталист свиря на цигулка, а си го дирижирах целия този оркестър, напъхан по някакъв начин в грамофона. И колкото повече във времето дирижирах произведенията, толкова повече чувах партията на всеки един отделен инструмент в тях. 

Бетовен все още ми е любим. И Вагнер, разбира се.

Дъното... е кухо

Само по себе си, да "удариш дъното" не е най-лошото, което може да се случи.  По-лошо е, ако чуеш, че то бие на кухо.

Русенска дъждовна граматика

Водата по улиците не се оттече.

Прибирането вкъщи се отече.

След басейн

Вечерта. Тъкмо навреме. Децата ще излязат след малко от сградата на басейна. Чакаме. На чист въздух в двора сме няколко родители, сред които и Б. - майката на съученичка на Боби и Жани. Ще си ги вземем, ще си ги приберем по домовете. 

    Внезапно! Вратата на басейна се разтваря докрай. Отвътре полита изстреляно торпедо. Понася се по вълните на импулса първото дете. Боби е това. И ми се хвърля на врата. 

  - Първи съм! – радостно се киска. Аз усърдно почвам да тръскам водата от изцяло мократа му глава.

    Б. се обръща към Боби и го пита: 

  - А, къде са момичетата, Боби? Ще излизат ли и те вече?

  - Ами, те ще се забавят. Защото си говорят – отговаря Боби. И онагледява нехайно с ръката си бавенето така, сякаш ръката му се е превърнала в голяма стрелка на часовник. Или в малка стрелка, по-точно…

   Чувам, Б. хем на шега, хем с надежда моли: 

  - В сряда ще имам спешен ангажимент след басейна ви. Ще можеш ли да направиш така, че този ден момичетата да излязат преди теб?

    Боби осмисля. И незабавно, с цялата си сериозност, предлага решение с избор: 

  - Може. Но как да стане - момичетата ли да се забързат или аз да се позабавя?

24ti may - den na azbukata

Някак се сетих за този текст. Писал съм го преди повече от 20 години. Нямам причина да не смятам, че е актуален.

    "Няма смисъл да пиша. Всичко се знае. Всичко е казано и изяснено. Рискувам да започна да се повтарям или да повтарям някого другиго, ако заговоря за нещо. А повторенията са малко досадни. Особено ако често се струпват по главите – повторения, повторения, повторения…Така че, да не втръсвам, ще се изразявам по различен начин.

    Например, ако искам да говоря за Живота – ще пиша само “Ж”. Останалото е ясно. А пък с “Л” ще бележа Любовта и пак ще се разбира какво искам да кажа. Веселие ще е “В” с няколко въпросителни. Приятелите ще бележа с триточия. Смях ще е ")". Знакът за Апатия ще е огромна удивителна, Вегетирането – една много, много по-малка.

    Постепенно ще заприличаме на древните египтяни. Защото за толкова години цивилизация и ние ще пропишем с йероглифи (акроними и емотикони). Проумявам и пясъците в древната, иначе райска, хубава и прелестна (както се пее) Сахара. По подобен начин, след десет хиляди години, новите хора ще се дивят: как сме ги строили тези кули и молове в необятните пустини на България.

    А в древен Вавилон са писали само с чертички – значи – те са се разбирали още по-добре. Което не е много хубаво, защото сега Египет съществува, макар и на пясъци, а пък Вавилон…Млъкни сърце!

    Отплесвам се. Говоря за писмената, която създавам. Исках да кажа, че само една дума ще пиша по-нататък изцяло, без символи: Безпътица, защото е важна. И Горчица е важна – тя придава пикантна сладост на нашия Ж.

    Думата Сълзи няма да пиша. Вместо това ще вмъквам натурално в текста. Това поне е лесно."

    4estit praznk na BG azbukata! На всички - бъдете хепи!

Телевизионни финали

Финал за Лига Европа. Виляреал-МанЮ. Голям мач. Не щото играят МанЮ, а защото е финал. Пускам и гледам. Абе, бива. И едните тичат, и другите.

    На междучасието между полувремената, сменям телевизията защото коментаторите Лили Вуцова и Велизара ми идват за пореден път в повече. И съвсем логично попадам на следващия ТВ канал.

     Там пък има  някакво кулинарно шоу. Че и там финал върви. Викат си през цялото време "шеф, това, шеф, онова. Че и Мастър шеф, викат. Бърборят и някакви непознати за мен думи, съставки, бъркочи, които Гугъл търсачката не сварва да ми ги обясни (никога не съм отричал, че съм от село, ама не от френско), като за хора, които не са имали удоволствието да се сблъскват със суетата на съществуването.

    Интересно! Дори по-интересно от футбола, ако може така да се каже спортът, който МанЮ практикува. Добре, че на мачът им имаше продължения и  дузпи, че да мога да се върна след края на кулинарното шоу и да погледам пак за малко футболния канал. Същият, с нелепите коментатори и играчи, събрани от по-несполучливата част на град Манчестър, както и с услужливия им вратар - преди всичко - националист.

    Браво, Виляреал!

Телевизионна майонеза

Сам вечерта. Пуснал съм си телевизора за да бучи и така да ми прави компания за вечерята. По телевизора върви Софи Маринова, която се прави на Лили Иванова, ама успява по-добре от нея. А под аплодисментите на телевизора, отдолу под Лилито Маринова, върви лента с реклами, сред които и тази на майонеза "Краси".  Та постът е за майонезата. Хубава майонеза, какво да кажа друго!?..

П.П. Краси, ще се разберем за рекламата, потърпи малко!

Съмнения

- Животът е прекрасен! - написа ми тя в съобщение.

  - Това като теорема или като хипотеза да го приемам? - я попитах. - Въобще - доказано ли е?

Жана малко преди лека нощ

Снощи преди лягане, докато се катерила с последни сили до леглото си, Жана възкликнала:

  - Ауу, горката нощна лампа - цял ден е била будна!

Трудни приготовления за лягане

  Ю: Късно е. Боби, Жани, измивайте се бързо, за десет минути, че е време за лягане!

  Б: То не може да стане за десет минути, мамо. Имам да мия лицето, зъбите - отгоре и отдолу; после ушите щях да забравя - ляво и дясно; после брадата да измия от пастата за зъби; и по гърдите също има паста за зъби, трябва да ги изплакна; после ръцете - лява, дясна, че и раменете - и те; пъпчето; и корема; и дупето; и пишката; и вагината отдолу; пръстите на краката - десет са - пет на единия крак, пет на другия. И между пръстите...

  Ю: Ти нямаш вагина!

  Б: ...ааа, да! Нямам... (Вярно е.)

  Ж: Аз имам вагина.

  Б: Е, значи не може да стане за десет минути, мамо!...

Ден след Атанасовден 2020 г.

- Ами... животът продължава!...

- И това не ме вълнува.

Пояснение - на 18.01.2020 г. почина татко.