Да поднеса проза
в най-женския ден
в неочаквана доза
се очаква от мен.
Малко тъжни са тези
осмомартски цветя,
сякаш криеме белези
от премълчани неща.
Сякаш неискреност
в тоя ден се таи,
а с усмивка безжизнена
годината ще цедим.
Ще я живеем намусени
в еснафска угроза...
...Дали да не поднеса
все пак днес една роза?
🌹
Няма коментари:
Публикуване на коментар