Вкопчване в живота

Прибирайки си вкъщи по никое време вече, за лека нощ си отварям фейсбука и попадам на този статус на Ива Колева:

"Тълпа държи мъж, който иска да скочи от мост в Лондон. Напълно непознати хора се редуват да разговарят с него, докато го държат с всички сили в продължение на час, преди да дойде полицията..."

Препубликувам го без нейно знание и съгласие само защото кадърът ме потресе, пък дано тя ми прости!

Мъжът отгоре, е стиснал врата на момчето. Гледа го не по-малко безумно и от погледа му можем да сме сигурни в трескавия позитивизъм, който се опитва с думи да внуши. 

Тънките ширитчета, прехванати през тялото на момчето като алегория на някаква минимална надежда, макар и ... безнадеждна... 

Можем само да гадаем за продължитената упоритост, за силата на захвата на човека, който държи момчето за колана му, вече никой не знае откога.

Но най-много ме впечатляват двете анонимни ръце, отчаяно вкопчени в краката на момчето, сякаш стискат самия живот. "Ти, непознатий, ти си част от нас и ние, обществото на неизвестните, не искаме да те загубим на никаква цена. Животът ти е ценен не само за теб. И ще те държим докрай!.."