Тя имаше страхотна визия. Светлокафяви очи, задържали се продължително върху мен. Косите ѝ - също кафяви, прибрани зад тила. Само един невнимателен кичур бягаше пред челото и дясното ѝ ухо. Гъвкавата и изправена снага беше облечена с класически дамски костюм, с пола точно до средата на коленете. Малка цепка, в седнало положение разкриваше по-задълбочена представа за бедрата, а въображението от своя страна правеше представата още по-задълбочена. Костюмът беше впит в талията, като че ли за да подчертае важността и присъствието на гърдите. Те бяха обхванати в стегнат сутиен, на който горните обвръзки бяха опънати малко повече и така бюстът предизвикателно ме гледаше право в очите. Или аз него, обърквам се вече.
Устните се отвориха бавно и чух да изричат:
- Искам да знам всичко за теб - каза ми най-съблазнителният глас, който някога бях чувал.
Краката ми премаляха, подкосиха се. Всичката кръв се стече от главата и отиде в нискоразположените части на тялото ми. Усетих, че губя съпротива и бавно се отпуснах. Първо седнах, после легнах на канапето.
- Ще кажа всичко, госпожо психиатър!
Честит ден на психичното здраве!
Няма коментари:
Публикуване на коментар