Усещането, че може би я надживяваме, поне теоретически следва се приема като проява на приемлив оптимизъм. Практически - не знам, но усещането е неприятно.
Този, който е казал, че денят си личи от сутринта, вероятно е бил сляп. Трябва да се допускат и изследват всички версии...
Щото - иначе - какво хубаво утро днес само, а! Каква прекрасна зора! Какъв ли ден щеше да ни очаква! И какъв ли край да последва! Край? Всъщност - Краят продължава...
P.S. Не искам да звучи черногледо. Аз обичам шефовете си (100 пъти!). Обичам шефовете си, били те от всякакъв калибър и без оглед на видовата им принадлежност!
Обаче това, което не мога да преодолея е, че песента: "When The Шефс Go Marching In" ме изпълва с меланхолия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар