Финал за Лига Европа. Виляреал-МанЮ. Голям мач. Не щото играят МанЮ, а защото е финал. Пускам и гледам. Абе, бива. И едните тичат, и другите.
На междучасието между полувремената, сменям телевизията защото коментаторите Лили Вуцова и Велизара ми идват за пореден път в повече. И съвсем логично попадам на следващия ТВ канал.
Там пък има някакво кулинарно шоу. Че и там финал върви. Викат си през цялото време "шеф, това, шеф, онова. Че и Мастър шеф, викат. Бърборят и някакви непознати за мен думи, съставки, бъркочи, които Гугъл търсачката не сварва да ми ги обясни (никога не съм отричал, че съм от село, ама не от френско), като за хора, които не са имали удоволствието да се сблъскват със суетата на съществуването.
Интересно! Дори по-интересно от футбола, ако може така да се каже спортът, който МанЮ практикува. Добре, че на мачът им имаше продължения и дузпи, че да мога да се върна след края на кулинарното шоу и да погледам пак за малко футболния канал. Същият, с нелепите коментатори и играчи, събрани от по-несполучливата част на град Манчестър, както и с услужливия им вратар - преди всичко - националист.
Браво, Виляреал!
