В една от ФБ групите, в които участвам, спретнахме закачка в свободното време. Получи се текст, с който искам да ви запозная и с него да се извиня на всеки, който волно или неволно е бил засегнат от някоя моя характеропатия. Искрени благодарности на Maria Noriegа за идеята, както и на всички, които допълваха сетне!
П.П. (Търсим преводачи на текста на всякакви езици)
Признавам, понякога съм голяма тиква! Често се случва да карам през просото и да газя лука. И кога земе, че отиде конят у ряката, си обирам крушите, качвам се на черешата, със сливи в устата и очаквам да ми набият кратуната. За всеки случай, мятам чесън през рамо, дано ми се размине.
И докато гледам като препикано мушкато, и се въртя като в обран бостан, си викам: "Бе, голям праз"! Що пикая срещу вятъра? Същият вятър, дето ме вее на бял кон. Ще гризна дръвцето само ако гриза доматите с колците. Доматите са само за куците пилета и то - в кълчища. Що се втелявам и търся теле под вола? Я съм от стара коза яре, а крушата не пада по-далеч от дървото! Дори и когато я друсам крушата. Верно, голяма съм ливада, направо - куче на нивата съм, теле в железница, дори слон в стъкларски магазин, някой може да каже, че съм и сигурно ще е прав, но нали още не съм гушнал чемшира, нито имам жито в устата. Жълто имам по нея още. Костелив орех съм си, знам 2 и 200! Нищо, че понякога и за мен от небраното лозе, гроздето е кисело. Съвсем неприложимо за иначе сполучливата манджа с грозде...
Накъдето ми видят очите по широкия бял свят - има и от пиле мляко в него, но хвърлям боб и продължавам: ще продавам на стар краставичар краставици, ще бъда на всяка манджа мерудия, на всяко гърне - похлупак, ще показвам на рибарите де зимуват раците, а не така - гузен негонен, да мисля че все ми се пече яйце на гъза и да се чувствам като гол х_й в коприва!
