Един приятел писа у фейса тема една и ме замисли. И понеже когато мисленето е по-продължително от десет секунди, автоматично се отключва рефлекс: "да потърсим из нета".
Значи, то си е логично - на вируса му минаха 15-те минути слава, короната се търкулна, последните ѝ лъкатушния оттекнаха глухо в скритите катакомби на вътрешноприсъщния ни инстинкт за самосъхранение. Маските паднаха, социалната дистанция се стопи. Дойде времето за ласките. Ала стоим едни до други истукани, издялани като от камък, девствени почти, обсебени от колебания "вече може ли?"
Вдървено сядам пред компютъра, набирам най-логичното: "гооогле.бг" и после пиша с разтреперани ръце "секс правене". А в друг таб, недочакал отговора, пиша още по-бързо: "секс можене". Отдръпвам се назад на стола, на който седя, чакам със затворени очи. Броя до сто и гледам резултатите. Ми - все различни резултати от двете търсения!.. Баси! И общото измежду всички различни резултати е, че никъде, ама никъде не съм споменат.
