За "Сънчо", дистанционните и способностите

- БЪРЗО! СЪНЧО ПОЧВА!

Децата от съседната стая се втурват с пронизителни викове обратно в кухнята, където възрастните все още преживяме и препиваме вечерята.

- Ох, добре, къде е Сънчо? На кой канал - хванал съм дистанционното на телевизора и гледам малоумно непознатата му азбука.

- На БеНеТе Две е - асистира ми Жана.

- Добре, но на кой канал е това?

- Абе, дай го на дядо, тате! Той е гений на дистанционното.

Връчвам дистанционното с непознатите руни по него на дядо им. Миг колебание и после Сънчо тръгва.

- Виждаш ли - казва ми Юла - гений е. Пък ти винаги си го възпремал само като тесен специалист.

Вечеря в нашите

- Татко, как си го направил това. пиле?! Много е вкусно! - възкликвам вдъхновено, но с периферното си зрение усещам Юла, която тежко ме гледа. И добавям:

- Почти толкова добре, колкото Юла ги прави.

- А как ги прави мама? - пита Боян, искрено и далеч от най-добронамерената си недипломатичност.

- Е, как ги прави - съвършено ги прави - му отговарям, гледайки го колкото продължително, толкова и многозначително.

- Не си спомням такива работи - чистосърдечно и простовато ми отговаря той, несрещнал погледа ми.