КЛЕТНИЦИТЕ
Роман и мюзикъл
(Съдържание в опит за свободна, но сравнително точна интерпретация)
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Мюзикълът започва с тежките напеви на каторжници в Тулон. Жан Валжан, затворник под номер 24601, мъж със забележителна физическа сила, е осъден на много (не помня колко) години каторга, защото е счупил навремето витрината на хлебарница за да открадне хляб. След няколкократни неуспешни опити да избяга, накрая все пак е предсрочно условно освободен. Ще е свободен, но трябва да се знае къде се намира, да се подписва в полицията. Излиза от затвора Жан Валжан, но е предупреден от Жавер — инспектор от полицията, че той лично ще следи за неговото правомерно поведение, изключително строго и с характерното за всички полицаи недоверие в контингента. Жан Валжан излиза от затвора, безпътен и безпаричен, и никъде не може да си намери работа. В крехките опити, където успява, обикновено му плащат наполовина, тъй като това, с което Валжан разполага е дамгата на срамния каторжнически печат в паспорта.
В средата на своята безизходица го среща кюре и със странен порив, по-характерен за ранните християни, отколкото за съвременните представители на канона, го кани да споделят дома, храната и виното, с които кюрето разполага. Жан Валжан, в дома на кюрето засища глада си, забелязва на трапезата сребърните прибори и свещници на масата и когато всички заспиват, той се промъква тайно, грабва приборите и си плюе на петите. В хода на специализираната полицейска операция Валжан е заловен от парижката стража, откраднатите вещи са намерени и той е заведен обратно в дома на кюрето, където полицията да предяви веществените доказателства на собственика им. Изненадващо за всички, кюрето обяснява на полицаите, че не се касае за кражба, а той лично е подарил сребърните вещи на Валжан, като дори Валжан е пропуснал да вземе свещниците със себе си. Валжан и полицаите са в потрес, меко казано, неясно кой повече. Полицаите напускат дома на кюрето с чувство на неудовлетворен дълг, а кюрето призовава слисания Валжан да вземе ценните вещи наистина, да ги използва, но да стане нов човек.
Валжан взема вещите и следва дълбока вътрешна борба, прекрасно предадена с мелодия. "Той (кюрето) ми каза, че имам душа! Че как може да го знае това?!..". В крайна сметка, решава да излезе в нелегалност като загърби ангажиментите си към комисията, ангажирана с предсрочното му условно освобождаване. Инспектор Жавер научава за просрочието и обявява Валжан за общодържавно издирване.
Години по-късно. Следва жесток хор на бедняците пред фабрика в Монтрьой. Анонимният Валжан, приел вече името господин Мадлен, благодарение на среброто и умелите си инвестиции, се е превърнал във фабрикант и успоредно с това е и кмет на Монтрьой. Като на кино, или като в мюзикъл, за квартален полицай там е назначен инспектор Жавер. Той представя пълномощията си на "кмета", като за радост на Валжан, инспекторът не го разпознава. Докато трае запознанството им, навън се случва нещастие. Каруца е счупила остта на предните си колела и коларят, който се казва Фошльован, е затиснат под нея. Ако не му се помогне, човекът ще умре от задушаване. Никой не смее да рискува живота си. Валжан отива под каруцата и със собствената си сила успява да я надигне, докато поемните лица, разгеле, накрая измъкват пострадалия чичо Фошльован. Случката изумява Жавер, който си припомня, че само веднъж в живота си е виждал човек с такава изумителна физическа сила - отдавна изчезналия Жан Валжан. Съмненията се съпровождат под лаитмотива на инспектор Жавер.
Във фабриката на кмета работят предимно жени. Сред тях е и Фантин. Тя е бедна жена, която е имала любовна авантюра с някакъв младеж. Младежът е заминал, но се е появила Козет. Фантин е оставила малката Козет в градчето Монфермей да я отглеждат семейство Тенардие в своя малък хан и регулярно, доколкото й е възможно Фантин им изпраща издръжка. Семейство Тенардие, постоянно в писма настояват за повече и повече пари под предлог, че Козет постоянно боледува и за лечението и са необходими скъпи лекарства.
Фантин е красива млада жена и напълно се вписва в интимните мераци на мъжете. Такъв е случаят и с нейният бригаден отговорник. Въпреки че също е французойка, като всички работнички от смяната, тя не поддава на сексуалните му апетити. Другите жени във фабриката съчувстват на бригадира, предизвикват кавга с Фантин и в крайна сметка тя е уволнена от фабриката.
„Сънувах сън и в него мъжете бяха прекрасни“, пее Фантин докато се лута из улиците на бездсърдечното градче.
Останала без средства, Фантин продава косата си за десет франка, както и два от зъбите си. Парите изпраща на семейство Тенардие. В последствие, от немай къде става проститутка. При скандал с клиент, тя е предадена на Жавер, защото била уж нападнала клиента. Жавер е безкомпромисен. Той ще задържи Фантин в ареста за месец. „Но кой ще гледа детето ми“, проплаква тя. Жавер продължава да е безкомпромисен. Случайно на ареста, явно докато се е разхождал покрай бордея, става свидетел Жан Валжан, все още в ролята на кмет. Той се вслушва във воплите на Фантин и нарежда на Жавер вместо в ареста, Фантин да бъде отведена в болница предвид напредналата й туберколоза. Жавер недоволства, но по стар полицейски рефлекс отстъпва на политическия авторитет.
Малко преди това, Жавер при поискана среща с кмета Валжан, е подал честолюбиво оставката си. Причината е, че се е усъмнил в самоличността на кмета. Направил му е полицейска проверка, но в крайна сметка, съмненията му, че това е укрилия се Жан Валжан, не са се оправдали. Това е защото Жан Валжан бил заловен, вече арестуван някъде си и щял да бъде съден поради нарушаване на предсрочното си условно освобождаване. Жан Валжан не приема оставката, но е смълчан и потресен от чутото.
Жан Валжан в ролята си на кмет остава сам във своята втора вътрешна борба. Да остави ли нещата така? Ситуацията го устройва — някакъв си нещастник, набелязан за Жан Валжан щял да бъде осъден и така истинският Жан Валжан вече ще бъде оставен на спокойствие. Или пък да разкрие самоличността си и да се предаде на закона? В единия случай ще спаси себе си, фабриката, в която работят стотици жени, спасени от улицата, но пък самият той ще бъде прокълнат. Във втория случай ще изостави всичко, ще бъде осъден и окован самия Жан Валжан, но ще бъде чист пред съвестта си. „Кой съм аз“, пее Жан Валжан във вълнуващо колебание. Избрал накрая второто решение, той неочаквано за всички влиза в съдебната зала и за всеобщо изумление обявява, че именно той — кметът Мадлен, всъщност е каторжникът Жан Валжан или по-точно - № 24601. Той удостоверява това като показва своя номериран жиг, поставен при затварянето върху ръката му. „Подсъдимият е виновен точно толкова, колкото си и ти, инспектор Жавер“. След тези думи, докато се усетят стражите, Валжан побягва от съдебната зала.
Връща се обратно в градчето си, скоропостижно за да събере багажа и да напусне всичко. Отива в болницата да види за последно Фантин. Умирайки, тя му поверява Козет. Малко преди да й затвори очите, Валжан се заклева, че ще отгледа Козет като своя дъщеря. Точно в този момент, в болницата до леглото на умиращата, се появява инспектор Жавер, който добре познава криминалните навици на контингента си. Следва вокално спречкване между Валжан и Жавер. Единият моли за отсрочка на задържането си, за да може да отиде, да прибере Козет и да я оправи в живота. Полицаят го пита от своя страна дали наистина изглежда толкова наивен инспектор. Обяснява, че той сам е роден в затвор от майка каторжничка, обрекъл се е на закона и са му известни всички дребни и едри хитрини на престъпниците. Изчерпал възможностите си да влияе във вокално отношение, Валжан си припомня, че все пак физически е по-силен от Жавер, надвива го и побягва от болницата.
Малък хан в Монфермей. На вратата му пише Тенардие. В средата на полуизметен под на гостилницата стои фигурка на момиченце. Пепеляшка? Не, Козет, дъщерята на Фантин. Тя всъщност е не точно хранениче на семейство Тенардие, а тяхна слугиня. Дори дъщеричките на Тенардие, едната от които се казва Епонин, не ѝ влизат в положението. Козет мете пода и пее тъжна песен. Представя си голям замък в небето, жена облечена в бяло, мека, гладка и гушкава, която шепне: "много те обичам, Козет".
В този момент идва госпожа Тенардие с вид на женски бик и с глас на крокодил. „ВЪРВИ ДОНЕСИ ВОДА ОТ ИЗВОРА, КОЗЕТ“! „Но навън е тъмно и ме е страх“, проплаква Козет. Следват два шамара. „ВЪРВИ ДОКАТО СЪМ ОЩЕ МИЛА“!
Козет нарамва ведрото и излиза. Оглежда се на всички страни. Пълни ведрото и докато се мъчи да го вдигне, една неочаквана мъжка ръка й помага. Жан Валжан.
През това време Тенардие се весели с посетители в гастроприемницата си в може би единственото весело парче в мюзикъла „Господарят на къщата“. Той е купонджия пред хората. Но докато клиентите му се напият. Тогава мосю Тенардие тайно ги преджобва и освобождава товара на кесиите им с пари.
Валжан и Козет се връщат в хана. Валжан предлага на Тенардие пари да откупи Козет и те в крайна сметка се съгласяват да му я продадат, след като Фантин, като източник на доходи вече и без това я няма.
Валжан и Козет заминават за Париж където тя остава в един манастир. Там градинар е дядо Фошльован - спасеният колар от затисналата го каруца. Той изпитва безгранична признателност към Жан Валжан. Валжан и Козет приемат фамилията Фошльован и се покриват.
Десет години по-късно в Париж звучи хора на просяците. Той е със същата мелодия като хора на каторжниците от началото на спектакъла. Явно няма промяна.
Жавер вече е инспектор в Париж. Верен на дълга си той се заклева под звездите, че ще служи на закона до последно и че този ненавиждан от него Жан Валжан ще бъде заловен най-накрая.
Мариус Понмерси. Студент по право. Излязъл от дома на богатия си чичо живее в бедна ергенска квартира. Мариус е с леви убеждения, напук на чичо си. Членува в кръжок по ляв студентски екстремизъм. Искат коренна промяна на френското статукво. Надеждите са в генерал Ламарк — тогавашният лидер на левите сили. Сред мелодиите се долавя мотив от хора на просяците пред фабриката от Монтрьой.
Мариус е забелязал Козет, при излизанията ѝ на разходка със застаряващия Жан Валжан. Тя се е превърнала в апетитна красавица. Няколко пъти ги е проследявал. Козет е усетила това, за разлика от Валжан. Младите си хвърлят по някой, отначало плах поглед иззад рамо, а после и по-настойчиво се гледат над преведените от грижи рамена на Жан Валжан. И друг, обаче е хлътнал по Мариус. Случайно, но негови съседи по квартира са семейство Тенардие, които са се пренесли в Париж. Те са тук всички, в това число и Епонин, която е на възрастта на Козет. Тя е тайно влюбена в Мариус, но той това не го забелязва.
Студентите често се събират в едно кафене и си надъхват един друг главите с вино, жени и революционни идеи. Покрай тях се навърта Гаврош - беден гамен, израснал на улицата. Мариус активно участва в дебатите, по равно отстояващ революционните идеи в главата си и емоционалните щения на духа и тялото му към Козет. „Ламарк е мъртъв“ — виква Гаврош и всички разбират, че вече няма на кого да чакат статуквото да се промени.
Тенадрие, сменил името си, се занимава с просия и джебчийство. Той успва да събуди у Жан Валжан и Козет тяхната християнска потребност от благотворителност и двамата решават да подпомогнат семейство Тенардие или там както се наричат в момента. За плануваното посещение на Валжан в дома му, Тенардие внимателно се подготвя. Той е разпознал бившото си слугинче и богатият й откупчик и им е подготвил капан.
Епонин, разбрала че Мариус е хлътнал по Козет, все пак не се осмелява да пречи на любовта му. Тя предупреждава Маруис за подготвения от бандата на баща си удар срещу Жан Валжан. От своя страна Мариус сигнализира инспектор Жавер, който явно се пада нещо като инспектор на цяла Франция, но нищо. На местопрестъплението пристига Жавер, но Валжан успява да се измъкне. Разбрал, че е разкрит, Валжан решава, че отново трябва да бяга. Казва на Козет, че ще бягат в Англия, тъй като сферата на отговорност на Жавер очевидно е само на територията на Франция. Козет успява чрез Епонин да предаде това на Мариус.
Студентите често се събират в едно кафене и си надъхват един друг главите с вино, жени и революционни идеи. Покрай тях се навърта Гаврош - беден гамен, израснал на улицата. Мариус активно участва в дебатите, по равно отстояващ революционните идеи в главата си и емоционалните щения на духа и тялото му към Козет. „Ламарк е мъртъв“ — виква Гаврош и всички разбират, че вече няма на кого да чакат статуквото да се промени. Всеобщото погребение на генерал Ламарк е прекрасна възможност за спонтанен революционен бунт.
„Още един ден“, запява Валжан, в който той ще смени коренно личността и битието си. Налага му се. Но той не знае ,че това поредно бягство ще засегне още толкова много хора и връзки - Козет и Мариус, Епонин и Маруис, Жавер с него самия. „Още един ден“ и повече няма да се видим, пеят Козет и Мариус. „Още един ден“, в който ще съм сама, плаче Епонин. „Още един ден“ пеят студентите, предвкусвайки извоюването на Свободата. Включват се в общ вокален маршов проект всички все още живи - от Валжан, през Тенардие до Гаврош и Курфейрак - ръководителят на зараждащата се революция, както и хорът на парижаните в грандиозен финал на първо действие.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Докато Мариус успее да се уговори с Козет за последна среща, избухва революция номер девет. Студентите издигат барикада в някаква затънтена уличка. До барикадата със сетни сили се добира и Епонин. Смъртно ранена, тя прегръща Мариус и го моли за постсмъртна целувка, която не след дълго получава. Мариус успява да прати писмо на Козет по Гаврош, че е на барикадата, в което й пише, че после барикадата, най-много обича нея. Гаврош отнася писмото, но вместо на Козет го предоставя на Жан Валжан, тъй като се припознава. Обзетият от съмнения Жан Валжан прочита тайно писмото и научава, че Любовта се е пробудила без ограничения. Той отива на барикадата за го види кой е този Мариус.
На барикадата е отишъл и Жавер. Макар с щампована полицейска физиономия, той е облечен в цивилни дрехи и се прави на студент с леви убеждения. Идеята му е да всее разкол сред революционерите и по този начин да подпомогне правителствените сили. Но студентската му мимикрия не успява и Гаврош разпознава Жавер. Студентите го връзват. На мястото на барикадата вързаният Жавер и Валжан се засичат. Студентите нареждат на Валжан да екзекутира Жавер. Двамата отиват на тайно, осамотено, прекрасно за екзекуция място, но вместо да го екзекутира, Валжан освобождава Жавер с думите, че не изпитва гняв към него, тъй като той — Жавер - просто си е вършил работата. Жавер си отива към участъка потресен, но все още решен да прилага върховенството на закона.
Вечер на барикадата. Студентите пеят с носталгия за виното, девойките и безгрижните дни, предчувствайки края. Всички заспиват опиянени от вино и меланхолия. Остава буден само Жан Валжан. Той се моли на Бога за живота на младия Мариус, в който той вижда нереализирания си син. Песента е нежна, много мелодична и възтрогваща.
На сутринта барикадата е нападната и поддава. Гаврош е смъртно ранен и завършва трагично с комична песен на уста.
Мариус също е ранен. Той пада в безсъзнание и две здрави ръце го подхващат. Жан Валжан носи Мариус надалеч от барикадата и от превзелите я правителствени части. Влиза в канализацията на Париж и там го пренася през целия град. Малко преди да излезе от канализацията, среща Тенардие, който също се крие там. За да му отключи изходната врата, Тенардие иска пари от Валжан и той му дава. Тенардие отваря вратата като преди това тайно успява да отреже парче от сюртюка на Мариус. Тенардие знае, че отвън дебне инспектор Жавер и не смее да излезе. Жавер и Валжан се срещат за пореден път. „Арестуван си“, му казва Жавер. „Арестуван съм, не мога вече да бягам. Но те моля поне да занеса умиращия на чичо му. После ще ти се предам, обещавам“. Двамата отиват при чичото на Мариус и го предават все още жив. Валжан излиза от къщата и вижда, че Жавер си е отишъл. Не спира да се чуди над това докато се прибира у дома при Козет.
Жавер се разхожда мрачно по брега на Сена и се пита къде бърка. Песента му е същата като тази на Жан Валжан, когато се дивеше как може кюрето да го промени така. „Та този човек е затворник, рецидивист. Контингент. Няма оправяне. За него - само каторга. А за пореден път помага на някого. Освободи ме и мен, когато имаше възможност да ме убие. Какъв човек е този? Защо го преследвам аз? Аз ли съм лошият тогава?“ И прочие, и прочие. Накрая Жавер се хвърля в мътните и студени води на Сена да търси отговори на своите въпроси, а на сутринта парижките вестници коментират кончината.
Четейки пресата Валжан разбира, че вече няма от кого да бяга. Той събира бързо възстановяващия се Мариус и Козет. Любовта вече е нескрита. Въздухът трепти. Сватбата се готви. Валжан е все по-малко потребен и се отдръпва от живота на младите.
Мариус е оцелял, но не знае кой го е спасил. За всеки случай е запазил сюртюка си с липсващо парче на него. Тласка се от вина, че не е загинал на барикадата със своите приятели, но и е щастлив, че може да се посвети на Козет и предстоящата им сватба.
Жан Валжан решава да разкрие самоличността си пред бъдещия съпруг на Козет. Той му казва, че той - "бащата" на бъдещата му съпруга, в действителност е укриващ се каторжник. На Мариус му става меко казано неприятно от новината и започва да отклонява срещите си с Валжан. Обзети от любов, те двамата с Козет постепенно го позабравят. Валжан дори пуска слух, че е отпътувал в чужбина, докато стои сам в схлупената си парижка стаичка и гледа останалите от миналото му два сребърни свещника.
Тенардие, решава да изкара някой друг лесен франк. Отива при Мариус със скрита самоличност и се опитва да продаде на Маруис информация, а именно, че „бащата“ на бъдещата му невеста е укриващ се каторжник под името Жан Валжан. Мариус разпознава Тенардие — този, който безуспешно е искал да ограби Жан Валжан и Козет и се държи хладно — „това за мен не е новина“, казва той. Но Тенардие настоява, че не е приключил и набеждава Жан Валжан, че освен каторжник той е и убиец - извършил е убийство с цел грабеж над млад мъж по време на барикадата. В подкрепа на думите си той вади изрязаното парче от сюртюк и го показва на Мариус. Тогава Мариус разбира, че негов спасител е самият Жан Валжан. Той казва, че младият мъж не е убит и че именно той е този млад мъж. Прогонва Тенардие от дома си, грабва Козет и двамата отиват при вече умиращият Жан Валжан. Там той, отдал се на неизбежното, пее с Фантин и Епонин. Долавя се мелодията, с която Жан Валжан молеше Бог за живота на Мариус. Сега той се моли за своя покой. Мариус и Козет се включват и оформят квинтетът, който изпраща Жан Валжан.
Накрая всичко свършва с общ тържествен химн.
ЗАВЕСА